Прозопокрацията е форма на управление, в която гражданите упражняват властта лично, а не чрез представители. Не глас, подаден от тяхно име. Не мандат, делегиран на някой друг. Самата власт, в личността.
Два корена, съединени, за да назоват нещо, което досега не е имало собствено ясно име.
Гръцката дума πρόσωπον (prósopon) означава личност — действащото аз, а не роля, изпълнявана от чуждо име. Това е коренът зад латинското persona, и оцелява в новогръцкия в израза νομικό πρόσωπο, „юридическо лице”.
Съчетана с -кратия (от kratos, власт), прозопокрацията означава буквално власт на личността — власт, която остава там, където е личността, вместо да премине към представител, действащ на нейно място.
Коренът πρόσωπο (личност) може да се съчетава с много различни окончания. Само едно от тях описва какво означава тази дума.
Култ, изграден около един-единствен владетел, боготворен, докато всички останали остават пасивни. Култ към личността.
Фиксация върху лицето или образа на лидера, вместо върху това, което той наистина прави. Обсесия с личността.
Власт, разпределена между всеки гражданин, лично, един по един. Не една възвеличена личност — власт, която преминава, лично, през всички.
Прозопокрацията е форма на управление, в която гражданите упражняват властта лично, а не чрез представители.
Prosopocracy is a government in which citizens exercise power personally, not through representatives.
Прозопокрацията не заменя демокрацията — тя завършва това, към което думата винаги е стремяла.
„Демокрация” означава власт на народа, но не казва нищо за това как се упражнява тази власт. Оставена отворена, тази празнина е позволила на думата да покрие почти всичко: гражданин, който гласува веднъж на няколко години, за да управлява друг от негово име, се нарича демокрация, също както гражданин, който сам управлява, лично. Прозопокрацията назовава втората половина на това обещание — частта, към която демокрацията намеква, но никога не гарантира. Тя не е съперница на демокрацията; тя е механизмът, който кара думата да означава това, което винаги е твърдяла, че означава.
В представителните системи провалът винаги има къде да се скрие.
„Дяволът е в детайлите” се превръща в извинение: вината се измества към далечни технократи, към система, твърде сложна, за да отговаря един-единствен човек за нея. Прозопокрацията премахва това скривалище структурно, а не морално — гражданинът, който държи властта, е самият детайл. Никъде другаде няма дявол за откриване.
"Horistics is the apposite and airtight formulation of the differentia of concepts."
«Οριστική είναι η εύστοχη και αεροστεγής διατύπωση της ειδοποιού διαφοράς εννοιών.»
Премахването на всяко извинение работи само ако гражданите виждат достатъчно ясно, за да управляват добре, когато извиненията изчезнат. Затова крайъгълният камък на прозопокрацията е Horistics — дисциплината, която тази дефиниция описва. От гражданин, който не може точно да определи свободата, справедливостта или корупцията, не може да се очаква и точно упражняване на власт над тях. Прозопокрацията изисква граждани, способни да виждат политически; Horistics е начинът, по който се изгражда това виждане.
Horistics води началото си от сократовия метод на дефиниционно изследване — 2030 г. отбелязва 2500 години от раждането на Сократ.
Практикувай Horistics →Прозопокрацията назовава как трябва да изглежда властта — упражнявана от самите граждани, а не делегирана другаде. ROTA е конкретното предложение за това как да се изгради това на практика: граждани, редуващи се в кратки мандати на гражданско задължение, така че властта да преминава лично през всички, и никой да не я държи достатъчно дълго, за да престане да бъде негова.
Прочети предложението ROTA →